Безспорно тази есенциална аминокиселина е основен ВРАГ на „ХЕРПЕСА”.
Лизинът не само деактивира херпес вируса, но недопуска неговото „събуждане” за дълги периоди от време.
ЛИЗИНЪТ за „ХЕРПЕСА” е като ВОДАТА за ОГЪНЯ!
Огънят гори, благодарение на кислорода (О2). Заливайки го с вода, кислорода е изместен и горенето спира, т.е. няма какво да поддържа, подхранва огъня.
Идентично е действието на ЛИЗИНА по отношение на „ХЕРПЕСА”.
Буквално, ЛИЗИНА деактивира херпес симплекс вируса, като му отнема храната и той не се мултиплицира.
КАК ПО – ТОЧНО?
Херпес симплескс вирусите тип 1 и 2 се направение от протеини (белтъци). Основния протеин в този микроскопичен ВРЕДИТЕЛ е аминокиселината АРГИНИН.
За да съществува и да бъде активен, за да се размножава, Херпес симплескс вируса трябва да се храни с аминокиселината АРГИНИН.
АРГИНИНА е неесенциална амино киселина, т.е. човешкия организам може сам да я произвежда. Баланса на аминокиселините в човешкия организъм е отговорен за неговото състояние, нарушението на този баланс води до нарушения и на редица функцци в него, намиращи своето изражение под формата на болести, неразположения, податливост на вирусни инфекции и др.
ЛИЗИНА е есенциалните аминокиселина, човешкия организъм не я произвежда, а трябва да си достави от вън, чрез храната. (повече за аминокиселините може да научите по – долу или в специализираните сайтове, да се съсредоточим върху „херпеса” и неговото деактивиране) ЛИЗИНА и АРГИНИНА се конкурират за едно и също място в клетката. За да влезе в клетката, ЛИЗИНА използва същите рецептори, използвани от АРГИНИНА.
ЛИЗИНА измества АРГИНИНА от депата в клетката, използвайки същите рецептори и заема неговото място.
Вирусът, веднъж попаднал в организма се активизира при отслабване на имунитета. В това си състояние започва активно да се храни и размножава, инфектира клетките в кожата. Веднъж „препълнена” с вируси, клетката умира и се изхвърля от организма. Това са добре познатите мехури пълни с течност, които се наблюдават по лицето и устните. След това вирусите се разпространяват върху другите клетки и така дейността им се мултиплицира.
За осъществяването на този процес, както при всички организми е необходима ХРАНА, подходяща хранителна среда!
Клетките на човешкия организъм складират АРГИНИН в определени за целта ДЕПА. Доказано е че най – много аргинин в човешкия организъм се складира в клетките на кожата, идеалното убежище за херпес вирусите. При активирането си хепрес вируса изсмуква тези ДЕПА, след което се прехвърлят на други клетки, където депата са пълни, а мъртвите клетки се изхвърлят.
Херпес симплекс вирусът се нуждае от АРГИНИН за да е активен и да се размножава!
„ХЕРПЕСА”се храни с Аргинин!
ЛИЗИНА и АРГИНИНА се конкурират за едно и също място в клетката, за едни и същи депа. За да влезе в клетката, ЛИЗИНА използва същите рецептори, използвани от АРГИНИНА.
Приеман в по – големи количества ЛИЗИНА измества АРГИНИНА от депата в клетката, използвайки същите рецептори и заема неговото място.
ЛИЗИНА деактивира вируса на „ХЕРПЕС”, като му отнема храната. Веднъж попаднал в клетката ЛИЗИНА избутва Аргинина извън нея!
ЛИЗИНА, правейки АРГИНИНА недостъпен за вируса го деактивира и спира неговата мултипликация. (логично?)
За да достигне клетката ЛИЗИНА трябва да бъде доствен до депата там чрез кръвта. За да достигне кръвта, ЛИЗИНА трябва да бъде поет с храната или под формата на добавки към нея. Намазване на засегнатия участък с продукти за локално приложение, съдържащи ЛИЗИН е безполезено, тъй като те не могат да проникнат в клетката от където да изместят АРГИНИНА, основната храна на вируса.
За Аминокиселините
Аминокиселините са основните градивни елементи в човешкото тяло. Те играят важна роля за развитиетому и поддържането на неговата функционалност и кондиция.
Главните аминокиселини са 20. Всяка от тях съдържа специфична аминогрупа (NH2) и карбоксилна група (СООН), въглероден и водороден атом. Съществуват още над 150 аминокиселини, но в състава на белтъчините място намират само основните 20. Няма еднакви аминокиселини. Всяка една се различава от другата, заради състава си, заради страничната група, или заради въглеводородният скелет, верига (R), които съдържа.
В зависимост от вида на веригата, аминокиселините биват два вида – незаменими и заменими. Незаменимите и основни аминокиселини са осем на брой – метионин, треонин, триптофан, левцин, изолевцин, лизин, фенилалвинин и валин. Те са незаменими, защото не се произвеждат в тялото, а се налага да се поемат от хранителните продукти.
Недостигът на дадена есенциална аминокиселина води до нарушаване респ. лимитиране на белтъчния синтез, като по този начин се блокира функцията и на други аминокиселини, (които иначе може да са в достатъчно количество), а съответната аминокиселина се нарича “лимитираща”. Другите 12 аминокиселини са заменими (неесенциални), т.е. тялото може да ги произведе, ако има нужда от тях. Левцинът, изолевцинът и валинът се наричат „верижно разклонени аминокиселини (ВРАК/BCAA). Важна неесенциална аминокиселина е аргининът. Най-богатите храни на аминокиселини са тези, които имат високо съдържание на белтъчини – месо, риба, млечни продукти, бобови храни и др. Животинските източници на аминокиселини съдържат повече незаменими (есенциални) аминокиселини от растителните продукти и затова са по-препоръчвани за употреба. Но от друга страна те съдържат и повече мазнини. По принцип след като белтъчините се поемат от организма, в храносмилателната система се разграждат до ди- и три-пептиди /съединения, съдържащи две до три аминокиселини/. Тези пептиди се „всмукват“ от специализирали се за това клетки в тънкото черво, разграждат се от тези клетки до свободни аминокиселини и освободените вече аминокиселини се прехвърлят в кръвния ток. След навлизането им в кръвния ток, отделните аминокиселини се транспортират до всички нуждаещи се от тях клетки, преминават в тях и се използват за синтезата на необходимите и сцефични за съответните клетка/тъкан/орган белтъчини и ензими. Така белтъчният синтез по време се случва едва след разпадането на белтъчините от храната на аминокиселини… Прочети повече за аминокиселините в wikipedia.org