Витамин С съдейства за общото укрепване на организма. Въздейства върху имунната система, повишава устойчивостта към вирусни инфекции и простуда. Подобрява пропускливостта на кръвоносните съдове.
Витамин С е основно средство за подобряване на общия тонус на организма. Витамин С се среща във вид на аскорбинова киселина, дехидроаскор-бинови киселини (обратимо окислена форма) и аскорбиген (свързана форма). Всички растения и много животни синтезират аскорбиновата киселина, с изключение на морските свинчета, маймуните и човека. При последните отсъстват два фермента: D-глюкоронредуктаза и алфа- гулоно- гама- лактоноксидаза, които обезпечават синтеза на аскорбиновата киселина от глюкоза.
Не подлежи на съмнение, че първичните биохимични функции на аскорбиновата киселина са тясно свързани с нейното фундаментално химическо свойство – способността към бързи и обратими окислително възстановителни процеси. Това дава възможност тя да служи като донор на водорода в многочислените възстановителни реакции, а също така и промеждутъчен транспортьор на електрони и протони в различните окислително-възстановителни процеси.
Най-достоверно установената биохимична функция на аскорбиновата киселина се явява участието й в хидроксилирането на пролина в оксипролин при превръщането на проколагена в основен белтък на съединителната тъкан колаген. Аскорбиновата киселина може да участва и в други реакции на хидроксилиране: микрозомално хидроксилиране на ксенобиотици, хидроксилиране на холестерин, стероидни хормони, превръщане на триптофана в 5-окситриптофан и др. Аскорбиновата киселина е необходима така също за нормалния метаболизъм на тирозина -при дефицита й се усилва превръщането на последния в хомогентизинова, n-оксифенилпропионова и n-оксифенилмлечна киселина.
Аскорбиновата киселина е свързана с въглеродния обмен. Нейният дефицит нарушава нормалното усвояване на глюкозата.
Витамин С препятства развитието на склерозата, способства за окислението и извеждането на холестерина от организма. Високото съдържание на аскорбиновата киселина в някои органи с вътрешна секреция (надбъбречни жлези, хипофиза, полови жлези) свидетелства за важната й роля в обмяната на хормоните.
Аскорбиновата киселина оказва защитно действие също така на пантотеновата и никотиновата киселини, способства за ферментното превръщане на фолиевата киселина в нейните активни, коферментни форми. Едновременното въвеждане на аскорбиновата киселина и фолиевата киселина в организма на болните от авитаминоза -С, както и при фолиева недостатъчност, способства за бързото лечение на алиментарна анемия.
Аскорбиновата киселина играе важна роля в обмяната на витамин Е в организма, способствайки възстановяването на молекулите на токоферола, поддаващи се на окисление при взаимодействието им със активни свободнорадикални форми на кислорода. Аскорбиновата киселина оказва също защитно влияние върху редица минерални вещества, способствайки, например, усвояването на калция и желязото. Многобройните научните изследвания доказват, че при С-витаминна недостатъчност има понижение на такива имунобиологически реакции, като комплементарната и фагоцитарна активност на кръвта.
Бумът на простудни заболявания в известна степен съвпада по време със сезонната недостатъчност от храна, богата на витамини С и А и рибофлавини, а така също със снижаването на съдържанието на тези витамини в продуктите с продължителен период на съхранение. Допълнителното приемане на витамини, на първо място, аскорбинова киселина, повишава устойчивостта на организма към инфекциозни заболявания.
От хранителните продукти, източници на витамин С са: шипката, черното грозде, червените чушки, грах, лимон. Витамин С се съдържа в зеления лук, бялото зеле, картофите. Витамин С притежава висока чувствителност към условията на технологична обработка. Разтриване и изтискване и термична обработка водят до загуби на аскорбинова киселина.