Ортомолекулярната медицина срещу ВИРУСИТЕ
Основател на ортомолекулярната медицина е американският биохимик, двукратният лауреат на Нобелова награда Лайнус Полинг. Той формулира принципа на действие на това ново направление в медицината: ”Ортомолекулярната медицина-това е съхранението на здравето и лечението на болестите по пътя на промяната на концентрацията на веществата, които в нормално положение присъстват в организма на човека и освен това са отговорни и контролиращи неговото здраве.”
Думата „ ортомолекулярност” е с гръцко-латински произход- от гръцкото ортос /правилно, хубаво, добро/ и латинското молекулус /най-малката частица на веществата/ се получава обозначението на нов клон на медицината, който поразява лекарската общност по света. http://en.wikipedia.org/wiki/Orthomolecular_medicine
Ортомолекулярната медицина използва вещества, които по напълно естествен път идват в човешкото тяло – чрез храната или просто се намират по начало в нашия организъм. Това са жизнвеноважни вещества,най-вече витамини, минерали и аминокиселини. Нашият организъм най – често не е в състояние да си ги синтезира самостоятелно.За да може човек да живее здрав и и да се чувства работоспособен, природата е създала човешкият организъм така, че те да постъпват с постоянен приток в тялото му във вид на хранителни микроелементи.
„Ортомолекулите „ нормално присъстват и в човека, и в растенията, и в животните.Това са витамините, минералите, аминокиселините, фосфолипидите, мастните киселини и още ред други биологично активни вещества /БАВ/.
При неблагоприятни състояния или заболявания,клетките на организма изпитват силен дефицит или повишена потребност от ортомолекулите.Наличието на непълноценното клетъчно хранене става първопричина за много болести.
Спасението е в постоянното поддържане на „ортомолекулярните дози”-оптималните количества БАВ ,необходими за реалните потребности на човешкото тяло в момент, когато то е силно уязвимо. Понякога се налага тези тъй наречени „дневни потребности” да превишават нормалните дози в десетки и даже стотици пъти, за да бъде спасен човекът.
Във всеки критичен здравословен момент спасението може да дойде тъкмо от „ортомолекулярната медицина”, от „клетъчната медицина”,от „функционалната медицина”, от „метаболическата терапия”-това са различни имена на едно и също направление на медицината.
Ортомолекуряната терапия срещу ВИРУСИТЕ
Както беше спомената по – горе, под „ортомолекулярна терапия” се разбира повлияването на различни клинични състояния и нарушения, чрез поемането, добавянето и увеличаването на концентрациите на нормални и необходими за човешкия организъм биологично активни вещества. За да се възвърне баланса в много от случайте тяхния допълнителен прием а наложителен в мега дози.
Основни в ортомолекуряната терапия на вирусните инфекции са следните биологично активни вещества:
ЦИНК възпрепятства възникването на имунодефицит, стимулира синтеза на антитела и оказва противовирусно действие, влиза в структурата на ключовия антиоксидантен ензим – супероксиддисмутазата и индуцира биосинтеза на защитните белтъчини на клетката металотионеините. Например ЦИНКЪТ приеман на всеки два часа по 20мг, за период от в часа, т.е. 6 приема по 20мг, веднага с усещането на първите симтоми на хрема, предотвратява нейното задълбочаване и развитие. Тази дозировка не трябва да се взима за повече от три дена.
ЛИЗИН участва в метаболизма на съединителната тъкан и колагена. Лизина е незаменима за човешкия организъм (той не може да я синтезира) аминокиселина. ЛИЗИН деактивира херпес симплекс вируса, като го лишава от хранителна среда, избягва рецидивите на проявление на симптомите, тяхната продължителност и острота на проявление. Взиман в дози до 3 000 мг дневно с първите симтоми спират развитието на вируса, в дозировка до 6 000 мг дневно за по – дълги периоди, непозволяват проявата на инфекцията за дълъг период от време. Лизина измества Аргинина (основна храна на херпес вируса) от клетката и спира неговото развитие. Нормално се приема, при херпес до 2000мг. дневно, при болезнен херпес, до 3 000 мг, дневно, при рецидивиращ херпес до 6 000 мг дневно, при генитален херпес удачно е неговото комбиниране с Цинк и Витамин С.
БИОФЛАВОНОИДИ – природни полифеноли, обхващащи около четири хиляди съединения . Тяхното общо свойство е способността да укрепват стените на капилярите, т.нар Р-витаминна активност. ЦИТРОСОВИ БИОФЛАВОНОИДИ се извличат от цитрусови плодове, портокал, лимон, лайм, грейпфрут, мандарина и всички техни разновоидности. Те съдържат рутин, куерцетин, херспердин, нарингин и микс от рутинозиди.Приемани в големи дози усилват антиоксидантно действие на Витамин С до 30 пъти. Установено е, че флавоноидите проявяват антивирусно действие. Такъв ефект е намерен по отношение на риновируса, който е отговорен за 50% от случаите на обща простуда.
Цитросовите биофлавоноиди имат доказано противодействие срещу Херпес. Клинично проучване за ограничаване на херпесна инфекция чрез приемането на водноразтворени цитросови биофлавоноиди, доказва тяхната ефективност.„The use of water – soluble bioflavonoid – ascorbic acid complex in the treatment of recurrent herpes labialis“.
National Naval Dental Centre – Australia, Oral Diagnostic Department, G.T. Terezhalmy, W.K. Bottomley and G.B. Pelleu.
Витамин С – не подлежи на съмнение, че първичните биохимични функции на аскорбиновата киселина са тясно свързани с нейното фундаментално химическо свойство – способността към бързи и обратими окислително възстановителни процеси. Проявлението на всяка една вирусна инфекция е провокирано от ниски стойности на този водоразтворим витамин в човешкия организъм. Липсата на витамин С понижава такива имунобиологически реакции, като комплементарната и фагоцитарна активност на кръвта. Изследвания показват, че при активириането на една вирусна инфекция, стойностите на витамин С в кръвната плазма спадат до т.нар. скорбутна граница, което провокира последващите възпалителни процеси. Аскорбиновата киселина защитава тъканите от агресивните свободни радикали.
Очевидно е, че аскорбиновата киселина играе фундаментална биохимична и физиологична роля, способствайки за нормалното развитие на съединителната тъкан, процесите на регенерация и заздравяване, повишение на устойчивостта на организма към различни видове стрес, поддържане на процесите на кръвотворене и нормалния имунен статус на организма. Всичко казано по горе и доказано с редица научни и лабораторни изследвания – постановявае, че допълнителното приемане на аскорбинова киселина, повишава устойчивостта на организма към инфекциозни причинени от вируси.
Лайнус Полинг е човек-явление, не е случайно, че той е посочен сред най-големите човешки умове на ХХ век и е поставен веднага след Айнщайн.Той е забележителен и с това, че чрез собствен пример-от 60 до 92-годишна възраст- прилага върху себе си откритията си за ортомолекулярната медицина.Неговият невероятно съхранен ум,пословичната му жизненост и на 92-годишна възраст,създаването на собствената му оздравителна система /особено по отношение на онкоболните!/,са най-добрият нагледен пример за силата и възможностите на ортомолекулярната медицина- благодарение на ортомолекулярните вещества, част от които приема в изключително високи дози, той се превръща в невероятното доказателство на възможностите човек да се съхрани с отлично здраве и жизнени сили до най-дълбока старост.
Лайнус Полинг избира този термин през 1968 година, защото смята, че той най-добре обяснява терапевтическия принцип, който започва няколко години по-рано и доразработва до края на живота си /умира 1994 година, като създава своята изключителна система за лечение при тежки заболявания… http://en.wikipedia.org/wiki/Linus_Pauling